W&H Bulgaria
Употребата на озон в стоматологията: Част 1
Озонът доказано помага при лечение на повърхностни кариеси, стимулира заздравяването и епителизацията на рани и подпомага клиничната профилактика.
Svea Baumgarten, лекар по дентална медицина, акредитиран имплантолог, споделя нейния опит при озонолечението.
Озонът е високо ефективен повърхностен дезинфектант на инструменти, импланти и протези. Благодарение на спонтанното и катализиращо разпадане на молекулата, той е подходящ за използване в устната кухина по време на хирургични интервенции; благодарение на неговите положителни биофизични свойства той стимулира заздравяването и епителизацията на рани и засилва естествения антирадикален принцип на клетките (благодарение на ендукция на ензимите).
Озонът също така подпомага клиничната профилактика. Във втора част на поредицата ще бъде представен случай на тежък маргинален пародонтит в предната част на горната челюст, който се е подобрил значително в следствие на многократното озониране (източник на озон апарата Prozone). Озонът също така доказано помага при лечението на повърхностни кариеси (фисурен кариес, оклузален кариес и кариес на корена). Първоначалните резултати показват, че озонът може да се използва и при лечение на периимплантит и ендодонтски инфекции. Той има по-добра биосъвместимост и по-малка цитотоксичност отколкото натриев хипохлорид.
Въведение
Изумителен е фактът, че използването на озон в стоматологията става популярно след Втората Световна Война, независимо от ниското ниво на технологичен комфорт, предлаган от устройствата, произвеждащи озон. Оралните хирурзи и стоматолози използвали озона с цел да предотвратят инфекциозни усложнения при пациенти с импланти. Един от пионерите в озоно-лечението Sandhaus в Цюрих, който разработил озонатор за паралелно приложение на озон газ и озонирана вода. В своя важен принос за практическата стоматология1, той представя двама пациенти с поставени импланти, които страдат от агресивно възпаление на мукозата и съответно от палатинален емпием.
В първия случай, Sandhaus използвал методи за професионално почистване, иригация с озонирана вода и серии от приложения на озон газ. Във вторият случай, той инцизира емпиема с цел дрениране, промива инфектираната зона на субмукозата с озонирана вода и извършва инсуфлации с озон газ. Тази комбинация била повтаряна всеки ден в продължение на една седмица. И в двата случая, инфекциозните усложнения били успешно преодоляни. Sandhaus смята употребата на озона за по-добра от химиотерапията.
Кратко резюме на употребата на озона в практическата имплантология е публикувано от Koch2. Между 1969 и 1974 г., са били поставени 618 импланта на общо 289 пациента. Редовна проверка показва неуспех в дългосрочен план от 3,8%. Всички успешни импланти са имали полза от пред-, пери- и пост-оперативното прилагане на озонирана вода. Koch предполага, че успешната интеграция на имплантата се дължи на озонирането. Липсват данни за неуспешните случаи, при които не е приложено озониране.
Друг пионер при употребата на озона в консервативната и оперативната стоматология е Türk3, който е публикувал обширен списък с индикации за приложение на озона. В резултат на значителния технологичен прогрес (напр. OzonyTron, Mymed, Töging / Германия, HealOzone, KaVo, Biberach/ Германия и Prozone, W&H, Laufen Obb. / Германия), използването на озон в стоматологията отново стана популярно през последните години.
Озонът като дезинфектант
Озонът дълго време е бил използван като дезинфектант за вода, поради неговите надеждни окислителни качества по отношение на химични, органични и биологични замърсители. Той е подходящ за намаляване на бактериалното замърсяване на водата в стоматологичните кабинети и в системите за диализа. Ако се прилага на равни интервали от време, той може да предотврати образуването на биофилми в маркучите и шлаухите на системите.
За да се повиши ефективността на действието, обикновено са необходими допълнителни добавки, например водороден прекис. Проучване в цяла Европа на качеството на водата в стоматологични практики показва, че препоръчителната граница за концентрацията на микроби (макс. 200 колония-формиращи единици / мл вода, в съответствие с указанията на Американската Стоматологична Асоциация4, ) е била превишена в 51 % от всички тествани водоснабдителни системи (237 практики) (висок дял на опортюнистични бактерии, напр Legionella pneumophila, Pseudomonas aeruginosa, микобактерии и колиформени видове). Това е неблагоприятна ситуация, тъй като тези практики също така лекуват пациенти със слаба имунна система, за които това бактериално замърсяване е опасно.
В резултат на неговата ефикасност като оксидиращ агент (третия най-силен оксидиращ агент след флуор и пероксисулфат) и поради неговото бързо разпадане на метално катализирани йони с междинно образуване на кислород и хидроксилни радикали, озон е подходящ за намаляване на бактериални, ендотоксични и органични замърсявания в системите за вода. На моларна основа, озон е няколко стотици пъти по-силен като оксидиращ агент от водородния прекис.
В малки концентрации, той реагира заедно с водороден пероксид и лесно разрушава органичните материали.Той е самоограничаващ се оксидиращ агент като резултат на неговата склонност към спонтанно разпадане на кислород и силно реактивен кислород 1O2 (23 ккал / мол), който от своя страна реагира с вода, за да формира хидроксилни радикали и водороден прекис5. Този процес е ускорен от преобразуването на оксидиращи системи от метални йони (Fe ++/+++, Cu +/++) или титан. Концентрацията на озон в биологична среда е намалена от тиол реактиви (напр. намален глутатион, GSH или цистеин), както и от амино киселини, протеини и други органични молекули; това значително намалява силата на озон в организма.
Разтворимостта на озон във вода (50 мл озон в 100 мл вода при 0 ° С) е десет пъти по-голяма от този на кислорода. Озонът остава стабилен за около 1 час при 22 °C6 и 3 часа при 4 °C, когато двойно дестилирана вода се използва като разтворител.
Повечето биологични системи използват диоксид като получател на електрони. Кислородът е слабо оксидиращ би-радикален вид. Поемането на електрони води до образуването на прекис-анион радикали (.O2-). Пример за това е митохондриалното аеробно окисление на субстрати в цитратния цикъл, което води до постоянна прекис- радикална атака, която е пречистена от действието на супероксид дисмутаза (СОД). Тези ензими пречистват прекиса чрез преобразуване му във водороден прекис.
Водородният прекис с участието на каталази и GSH пероксидази се превръща във вода и кислород. Освен това радикалите на кислорода са неутрализират и от малки-молекулни антиоксиданти като витамин Е (токоферол), ß--каротин, намален глутатион (GSH), цистеин и аскорбинова киселина.
Периодонтитът и периимплантитът са свързани с или са причинени от патогенни микроорганизми; такива са грам-отрицателни анаеробни и грам-положителни опортюнистични аеробни бактерии7. Тези пародонтопатогенни бактерии образуват бактериален биофилм (плака) между твърдите и меките тъкани в устата, в стоматологичните водни системи или в системите за диализа. Тези биофилми правят затворените в тях бактерии устойчиви на защитните механизми на организма и на системно прилаганите антибиотици.
Предизвикателство за зъболекаря и пациента е да се бори в ежедневието с бактерии, които образуват биофилми, с помощта на механични мерки и химични дезинфектанти, тъй като те са единствените ефективни профилактични мерки за предотвратяване на образуването и/или прогресията на периодонтит или периимплантит.
Brauner8, демонстрира, че съчетаването на професионално и ежедневно почистване на зъбите чрез изплакване на устата с озонирана вода може да подобри клиничните резултати в случаи на възпаление на венците и периодонтит. При прекъсване на професионалните мерки обаче, бързо се възвръщат изходните стойности на плаковия индекс и степента на кървене на венците. Изплакването на устата с озонирана вода без никакви механични процедури за намаляване на плаката са неуспешни.
Преглед Част 2
В следващата част на информационния бюлетин на W&H (септември 2009) ще бъде представено успешното лечение на напреднал случай на дълбок маргинален пародонтит в предната част на горната челюст при 42-годишна жена с локално прилагане на озон. Повече информация
Източници: Dr. Svea Baumgarten, M Sc, Bürgerweide 36, 20535 Hamburg,
Tel.: (0049)40-259303, Fax No.: 040-27145679; svea.baumgarten@t-online.de.
Библиография:
Моля, открийте пълния клиничен доклад, който може да бъде свален вдясно на тази страница.
коментара