Употребата на озон в стоматологията: Част 3

Nagayoshi и др. (6) са изследвали ефикасността на три различни концентрации на озонирана вода (0.5, 2 и 4 мг / мл в дестилирана вода) в зависимост от времето за инактивиране на кариесогенни, периодонтопатогенни и ендопатогенни микроби (Streptococcus, Porphyromonas gingivalis и endodontalis, Actinomyces actinomycetemcomitans, Candida albicans) в посявка и в биофилми. В зависимост от дозата, оралните микроби се инактивират след 10 секунди. Анаеробите са особено чувствителни към озон. Candida е по-устойчива (приблизително 90% намаляване след инкубация с най-високата концентрация на озон).

Baysan и др. (10) са проучили антибактериалния ефект на озон-газ (HealOzone) върху влажни лезии на първичен коренов кариес (0.25% озон във въздуха с обгазяване с 13,3 мл / сек.) на току-що екстрахирани човешки зъби ин витро.
40 меки лезии са разделени на две групи, за да се сравни ефикасността от излагането на озон за 10 и 20 секунди. Всяка лезия преди това е разделена със стерилно острие на две половини, като едната половина е била изложена на озон, а другата половина е оставена като контрола. И двете половини на пробата след това са поставени в анаеробна среда и са инкубирани в продължение на 4 дни при 37 ° С. В пробите, третирани с озон, концентрацията на микроби е значително намаляла и в зависимост от времето.

Nagayoshi и др. (11) са използвали дентинови блокове от зъбите на крава, за да проучат ролята на бактериите в ендодонтските инфекции и кариеси. Колониите от Enterococcus faecalis и Streptococcus mutans са коинкубирани с стерилизирани дентинови блокове в продължение на 6 дни. Кореновите канали на заразените дентинови блокове са или промивани с озонирана вода в продължение на 10 минути, или промивани с озонирана вода и третирани с ултразвук. Като контрола, те са третирани с дестилирана вода с и без ултразвук. Натриев хипохлорит (NaOCl; 2,5%, т.е. клинична концентрация) се използва като референтен дезинфектант, той елиминира всички живи бактерии в дентина. Озонираната вода намалява размера на стрептококите и ентерококите в зъбните канали. Когато озонът е комбиниран с третиране с ултразвук, повече от 90% от бактериите са убити. От тези резултати, авторите са стигнали до заключението, че озонираната вода може да се счита за потенциален дезинфектант на кореновия канал, който е по-малко цитотоксичен от натриевия хипохлорит. Натриевият хипохлорит може да доведе до некроза, докато озонирана вода е изключително биосъвместима (12). Steier и Steier предлагат комбиниране на по-малко цитотоксична концентрация на натриев хипохлорит (1.25%) с озон 13. Резултатите на Nagayoshi и др. (11) са потвърдени от Huth и др. (2008) 14 в посявка от коренов канал (образуването на биофилм след инкубиране на зъбите с Pseudomonas aeruginosa, Enterococcus faecalis, Peptostreptococcus micros и Candida albicans): в зависимост от дозата и вида, озон-газът и/или озонираната вода намаляват количеството на бактериите.

Lynch и Swift (2008) (15) потвърждават публикуваната информация за ролята на озона като допълнителен дезинфектант на кореновите канали и стигнат до заключението, че "озонът е най-мощния антимикроб и оксидант, който може да се използва в ендодонтията, като озонираната вода разкрива най-високо ниво на биологична съвместимост в сравнение с обичайно използваните антисептици. От тук можем да заключим, че озонът следва да се използва за подпомагане на борбата с микроорганизмите, свързани с инфектирани коренови канали ".