Често задавани въпроси

Често задавани въпроси за W&H продукти и полезни описания на тема хигиена и поддръжка.

Куплунги

Аксесоари

Хирургични наконечници с режещи триони

Измерване стабилността на импланта

  • Osstell IDx (3)
    • Какво означава ISQ?
      Абревизтурата ISQ означава коефициент на стабилност на импланта (Implant Stability Quotient). Това е стойност между 1 и 100 и дава поглед на хирурга за стабилността на импланта след неговото поставяне. С ISQ стойностите, хирургът може да наблюдава остеоинтеграцията.
    • Доказана ли е научно ISQ технологията?
      Osstell ISQ технологията е доказана от над 700 научни изследвания. Тези изследвания показаха, че торгът и ISQ си взаимодействат.
    • Откъде мога да си купя SmartPeg-ове?
      Моля, свържете се с Вашия W&H партньор.
      Продажбата на SmartPeg-ове ще бъде определена за всяка страна.
      Хирургът ще получи 5 безплатни SmartPeg-а. Ще бъде предоставен ваучер при доставката на продукта.
  • Osstell Beacon (3)
    • Какво означава ISQ?
      Абревизтурата ISQ означава коефициент на стабилност на импланта (Implant Stability Quotient). Това е стойност между 1 и 100 и дава поглед на хирурга за стабилността на импланта след неговото поставяне. С ISQ стойностите, хирургът може да наблюдава остеоинтеграцията.
    • Доказана ли е научно ISQ технологията?
      Osstell ISQ технологията е доказана от над 700 научни изследвания. Тези изследвания показаха, че торгът и ISQ си взаимодействат.
    • Откъде мога да си купя SmartPeg-ове?
      Моля, свържете се с Вашия W&H партньор.
      Продажбата на SmartPeg-ове ще бъде определена за всяка страна.
      Хирургът ще получи 5 безплатни SmartPeg-а. Ще бъде предоставен ваучер при доставката на продукта.

Безжични апарати

Въздушен скалер

Sendoline апарати

Протетичен мотор за импланти

Електрически микромотори

Интраосална анестезия

  • Anesto (26)
    • Може ли системата за интраосална анестезия Anesto да се стерилизира?
      Да, може да бъде стерилизарана в съответствие с признатите стандарти, като преди това може да бъде и термодезинфекцирана.
    • Постоперативни странични ефекти (чувство на изтръпване на езика и устните, парестензия, последващо кървене).
      До момента не е съобщавано за отрицателни странични ефекти. Ако се съобразявате с противопоказанията, важно е да се спазват контраиндикациите и по този начин броят на докладваните странични ефекти остава малък. Придържайте се към указанията за приложение; дайте си време и не експериментирайте.
    • Непълна анестезия.
      Естествено, класическият случай на неподдаване на анестезия се наблюдава също и при интраосалната анестезия, когато възпалението и свързаните с него промени в pH-стойностите са достатъчно големи.
    • Могат ли микроорганизми от повърхността да навлязат в тъканта?
      Предоперативната профилактика е процес, който заслужава да бъде разгледан не само от икономическа гледна точка, но и защото този етап води до по-добри предоперативни хигиенни условия заедно със стандартното предоперативно използване на Chlorhexamed 0,1 или 0,2%, което само по себе си осигурява намаляване на микроорганизмите с фактор 5000. Предоперативно не е възможно да се създадат напълно стерилни условия в устната кухина. Известни са две възможности за отговорен контрол на риска при интраорална интервенция. Първата е локално намаляване на броя на микроорганизмите чрез профилактична промивка на устната кухина преди интервенцията за 2 – 3 минути с 0,1 или 0,2 % разтвор на Chlorhexamed. Втората възможност се използва за системно намаляване на броя на микроорганизмите чрез подаване на еднократна доза антибиотик за цялото тяло. Тази препоръка се отнася преди всичко за хирургични интервенции в устната кухина. Нормалните терапевтични, протетични и ендодонтски интервенции не се нуждаят от тези допълнителни превантивни мерки. Интралигаментарната анестезия, инфилтрационната и проводната анестезия също не изискват някакви специални предпазни мерки. Ако разгледаме актуална литература по темата, ще видим, че рискът от инфекция след интраорално инжектиране при нормална имунна система по-скоро се смята за ограничен. Единственото изключение са пациенти с предписана от интернист наложителна профилактика на ендокардита. (Kneist E. Plaquekontrolle mit Chlorhexidin ZWR – Das Deutsche Zahnaerzteblatt 2011; 120 (4) стр. 156 – 167).
    • Проникването през кортикалиса болезнено ли е и има ли болка при инжектиране на анестетика?
      Не, проникването, т.е. пробиването на кортикалиса не е болезнено. Ако анестетикът се подава внимателно чрез изпомващия механизъм, тази процедура е напълно безболезнена. Подаване на твърде големи дози анестетик може да доведе до рефлукс на анестетика, тъй като тъканта не е в състояние да го резорбира.
    • Може ли интраосалната анестезия да се прилага във всяка област на костта или според Вас има проблемни зони?
      Не бива да забравяме, че потискането на чувствителността се прилага само при нервните структури или в областта на рецепторите. Тук става дума за зона на периоста с голяма плътност на рецепторите и дезмодонтални структури, богати на нервни окончания. Например кортикалисът не е инервиран, тук не може да се регистрира болка, следователно не е необходимо потискане на болката. Инжектирането трябва да се осъществява в преходните зони в областта на средната долна коренова трета. Тук кореновите структури се стесняват и все още разполагаме с достатъчно разстояние до проблемните от анатомична гледна точка структури, напр. N. alveolaris inferior и Sinus maxillaris. Областта между долните премолари може да бъде разглеждана като относително противопоказна, тъй като тук могат да бъдат засегнати съдове, което да доведе до образуване на болезнени хематоми.
    • Известно е, че всеки от анестезиращите методи може в известен процент да не подейства. Какъв е този процент при използване на Anesto?
      В периода от февруари 2010 до януари 2011, след първоначално разяснение, проведохме анкета сред 532 пациенти по въпроса дали биха се подложили на анестезия с Anesto. След манипулацията пожелахме да научим как е подействало десенсибилизирането според тях. Пациентите бяха избрани на случаен принцип, участието в това проучване беше доброволно. Така че нямаше предварителен избор на зони за инжектиране, пол, възрастово разпределение или диагноза. 478 от случаите бяха анализирани и се наблюдава 97% успеваемост.
    • Съществува ли опасност от термонекроза при интраосалната анестезия? Обща опасност от некроза?
      При прекалено висока скорост (> 25 000 об/мин) или прекалено високо налягане може да се стигне до некроза на тъканите поради отделянето на топлина. Все пак този риск може да се сведе до минимум чрез интермитентна работа. Тъй като скоростта на резорбиране е приблизително 1 капка/секунда, инжектирането трябва да се осъществява много бавно. Прекалено високото налягане при инжектиране и прекалено висока концентрация на инжектираното вещество крие опасност от разкъсвания и некроза на тъканите.
    • Какво ни е необходимо за интраосалната анестезия?
      При интраосалната анестезия е необходимо да има наличие на достатъчно спонгиоза, за да може анестетикът да се разпространи до предназначеното място.
    • Възможно ли е и палатинално прилагане и има ли смисъл от него?
      Инжектирането винаги се извършва вестибуларно. Палатиналното прилагане се осъществява въз основа на лична преценка и е отговорност на лицето, което извършва лечението, но ние не го препоръчваме. При чувствителни към болка пациенти може допълнително да се приложи палатинално или лингвално повърхностен анестетик (геловете са особено ефективни), като така може да се избегне палатинална/ лингвална пенетрация. Небцето, особено при пациенти с тясно лице, има формата на готически свод, а ако е съчетано съответно с високо небце, определени области не могат да бъдат третирани с Anesto. В тези случаи се използва локална анестезия.
    • Знаем, че при екстракции на зъб с едно инжектиране трябва да се обезболят различни нервни структури. Да вземем например мандибуларната анестезия - при нея, при правилно поставена проводна анестезия, може да се очаква обезболяване на N. mandibularis и N. lingualis. Какво се случва при използване на Anesto?
      Интраосалната анестезия действа основно само на областта на интервениция на N. alveolaris inferior. За повлияване на областта на инервация на N. Lingualis препоръчвам използването на повърхностна анестезия. Въпреки, че това е отделна манипулация, тя предпазва от евентуални увреждания на нерва, които могат да възникнат при пряка пункция на нерва или прилагане на интраосалната анестезия в непосредствена близост на N. mandibularis или N. lingualis.
    • От наконечника изтича анестетик.
      Когато иглата е запушена (може да възникне и при усукване на иглата), при натиск върху лоста изтича анестетик от мястото, където иглата пробожда карпулата с анестетик. В следствие на това се забелязва отвън на наконечника изтичане на анестетик. Решението е: Да се провери проходимостта на иглата и при необходимост да се смени.
    • Анестетикът се връща обратно от дълбочината на тъканта по хода на иглата.
      При много тънка лигавица още в мукозния слой се получава разширяване на перфорационния отвор. Още в инфилтрационната фаза при прекалено увеличаване на инжекционното налягане може да се стигне до обратно връщане на анестетик. Различна е ситуацията в спонгиозата; и тук при прекалено увеличаване на инжекционното налягане може да се получи обратно връщане. Моля, не бързайте! Скоростта на резорбция в тъканите е само няколко капки в минута. Помнете, че анестетикът е медикамент и е слабо алкален. Дори само химичният аспект, свързан с прекалено висока концентрация, може да доведе до локални увреждания на тъканите, ако количеството за кратко време е прекалено голямо. Това обаче не е индивидуална особеност на Anesto. Чуството за предпазливо прилагане е необходимо при всички анестезиологични процедури. Ако иглата не е центрирана, съотв. не е завита стабилно на адаптора, тя вибрира и перфорацията става по-голяма. Рефлуксът е гарантиран! Инжекционната игла винаги трябва да е здраво и стабилно завита на адаптора на иглата.
    • Анемия при адреналин в спонгиозата?
      Адреналин в концентрация 1:100 000 има оптимално вазоконстрикторно действие. Самата спонгиоза е добре кръвоснабдена, не на последно място поради наличието на костномозъчни структури.
    • Какво влияние оказва скоростта на иглата?
      Ако иглата перфорира с прекалено ниска скорост, в силно спонгиозна област се стига до неправилен перфорационен отвор, т.е. отворът се разширява. От друга страна, при прекалено слабо въртене спонгиозата се компресира. Обратно – високата скорост “разкъсва” неравномерно спонгиозата, по този начин се получава ограничена или въобще липса на компресия. За да се избегне това, в практиката е важно точно да се следват съответните указания в наръчника и манипулационния протокол: Спрялата инжекционна игла се въвежда в зависимост от избраните техники за достъп в посока периост/кост, докато се получи контакт с костта. Упражнете само леко усилие за проникване и веднага натиснете педала за управление докрай, за да достигнете веднага предварително зададените обороти (15 000 – 25 000 об/мин)! Иглата сама си пробива път през костта. Без плавен старт! В противен случай съществува повишена опасност от запушване на иглата и разкъсване на гингивата чрез ротиращите контактни повърхнини. Забележка: Отворът в кортикалиса центрира иглата. Процесът на пробиване трябва да приключи за максимум 3 секунди. Не би трябвало да има разширена перфорация или такава с неправилна форма.
    • Трябва ли да се усеща инжекционното налягане и каква скорост на инжектиране трябва да се прилага?
      Инжекционното налягане трябва да се осигури чрез бавни движения на помпения лост в рамките на няколко минути. Така анестетикът се влива по-добре и не се стига до централни ефекти, например повишаване на пулса. Ако се инжектира прекалено голямо количество или в неподходяща област, анестетикът незабавно се връща обратно. Инжектирайте анестетика в спонгиозата бавно, чрез многократно внимателно натискане на дозиращия лост. Препоръчват се минимум 10 секунди за инжекционно впръскване. Планирайте общо 2 – 3 минути за тази манипулационна стъпка. Тъй като скоростта на резорбиране е приблизително 1 капка/секунда, първите инжекционни впръсквания трябва да се прилагат много бавно. Прекалено високото налягане при инжектиране и прекалено високата концентрация на инжектираното вещество крие опасност от разкъсвания и некроза на тъканите.